Трудности във взаимоотношенията – когато връзките носят повече болка, отколкото подкрепа

Взаимоотношенията са една от най-значимите области в живота ни – и едновременно с това една от най-уязвимите. Те могат да бъдат източник на свързаност, смисъл, подкрепа и сигурност, но могат да бъдат и място, в което се активират най-дълбоките ни страхове, рани и несигурности.

Трудностите във взаимоотношенията често се проявяват като повтарящи се конфликти, чувство за самота, страх от близост, нестабилни отношения, ревност, постоянна нужда от одобрение или усещане, че човек не може да бъде истински себе си във връзка.

Когато взаимоотношенията започнат да бъдат основен източник на напрежение, тревожност или вътрешна болка, това често е знак, че по-стари емоционални модели и преживявания търсят разбиране и промяна. При много хора трудностите във връзките са свързани не само с конкретния партньор или ситуация, а и с начина, по който преживяват близостта, доверието, сигурността и собствената си стойност.

Работата с психотерапевт в София може да помогне да разбереш какво се повтаря във връзките ти и как да изградиш по-сигурни отношения – със себе си и с другите.

Как могат да се проявят трудностите във взаимоотношенията

• чести конфликти или емоционално отдалечаване
• страх от изоставяне или страх от прекомерна близост
• повтарящи се болезнени или нездравословни връзки
• трудност да се поставят лични граници
• зависимост от одобрението на другите
• усещане за самота дори когато човек е във връзка
• колебание между силна нужда от близост и рязко отдръпване
• ревност, свръхчувствителност или страх от отхвърляне
• трудност да се изразяват нужди, чувства и разочарование

Много хора преживяват тези трудности като „проблем с партньорите“, но често те са свързани и с начина, по който човек преживява себе си, близостта и сигурността. Например когато има ниско самочувствие и несигурност, връзката лесно може да се превърне в място, от което човек търси потвърждение, успокоение и усещане, че е ценен.

Възможни психологически причини

Моделите във взаимоотношенията рядко се появяват случайно. Те често се изграждат рано в живота и се пренасят, без човек напълно да го осъзнава, в по-късните връзки. Начинът, по който сме били виждани, чувани, успокоявани и приемани, силно влияе върху това как днес се свързваме с другите.

• ранни модели на привързаност и свързване
• емоционални травми и преживени разочарования
• страх от отхвърляне, изоставяне или нараняване
• ниско самочувствие и вътрешна несигурност
• потиснати нужди, гняв или тъга
• вътрешни конфликти около близостта и автономията
• трудност да се поставят граници и да се понасят различия

Често в основата стоят и вътрешни конфликти – например между нуждата от близост и страха да не бъдеш наранен, между желанието да се заявиш и страха да не бъдеш отхвърлен, или между стремежа към сигурност и потребността от свобода.

При част от хората трудностите във взаимоотношенията са свързани и с травматични преживявания, когато минали рани продължават да влияят на доверието, близостта и усещането за безопасност в контакт с другия. При други тези трудности се усилват след житейски кризи и загуби, когато човек става по-уязвим, по-чувствителен към дистанция и по-несигурен в отношенията си.

Стилове на привързаност – защо се свързваме по определен начин

Теорията за привързаността, развита от Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, описва как ранните отношения с близките ни оформят начина, по който по-късно търсим и преживяваме близост. При възрастните най-често се описват четири стила:

• Сигурен – човек се чувства спокойно както в близост, така и в самостоятелност, и може да изразява нуждите си.
• Тревожен – силна нужда от близост, страх от изоставяне, свръхчувствителност към дистанция и нужда от постоянно потвърждение.
• Избягващ – дискомфорт от прекалена близост, стремеж към независимост и склонност към дистанциране, когато връзката стане по-интимна.
• Дезорганизиран (тревожно-избягващ) – едновременно копнеж за близост и страх от нея, често свързан с ранни травматични преживявания.

Добрата новина е, че стилът на привързаност не е присъда. Изследванията показват, че чрез значими отношения и психотерапия човек може да изгради т.нар. „придобита сигурност“ – по-устойчив и спокоен начин на свързване, дори ако ранният му опит не е бил такъв.

Сигнали, че една връзка е в риск

Дългогодишните изследвания на психолога Джон Готман върху двойките открояват четири модела на общуване, които най-силно предсказват влошаване на отношенията:

• критика – нападане на личността на другия, вместо на конкретното поведение;
• презрение – сарказъм, подигравка, поглед „отвисоко“;
• защитна позиция – постоянно оправдаване и прехвърляне на вината;
• оттегляне – емоционално „затваряне“ и отказ от разговор.

Разпознаването на тези модели – у другия, но и у себе си – често е първата стъпка към промяна.

Ако във връзката има насилие, заплахи или контрол, който те кара да се страхуваш, безопасността е на първо място. При непосредствена опасност се обади на 112.

Как психотерапията помага при проблеми във връзките

В психотерапията трудностите във взаимоотношенията се разглеждат не само като „проблем с другите“, а като покана към по-дълбоко разбиране на вътрешните модели, които човек носи в контактите си. Терапевтичната работа помага да се види какво се повтаря, какво се активира във връзките и как човек може да започне да изгражда по-зрял и по-устойчив начин на свързване.

• осъзнаване на повтарящите се релационни модели
• работа с привързаността, доверието и страха от близост
• развитие на умения за комуникация и поставяне на граници
• преработване на стари емоционални рани
• изграждане на по-стабилно усещане за себе си във връзка с другите
• повече яснота какво е здравословно, възможно и истинско за човека

С времето терапевтичният процес подпомага изграждането на по-зрели, по-сигурни и по-автентични отношения – както с другите, така и със самия себе си. При много хора тази работа естествено преминава и към личностно развитие и себепознание, защото по-здравите връзки започват от по-добро разбиране на вътрешния свят.

Особено полезна при трудности във взаимоотношенията може да бъде и груповата психотерапия. Групата работи като малък модел на реалния живот – в нея моделите на свързване се проявяват „на живо“ и могат да бъдат разпознати и променени в сигурна и подкрепяща среда.

Виж повече за процеса в индивидуалната психотерапия.

Често задавани въпроси

Подходяща ли е индивидуалната терапия за проблеми във връзките?

Да. Индивидуалната терапия работи с вътрешните модели, които човек пренася във взаимоотношенията, дори когато партньорът не участва в процеса.

Нужно ли е партньорът ми да идва на терапия?

Не задължително. Много промени във връзките започват с промени в начина, по който един човек се свързва, поставя граници и преживява себе си.

Възможно ли е да се изгради по-здрава връзка?

Да. С работа, осъзнаване и подкрепа моделите могат да се променят и да се изграждат по-сигурни и удовлетворяващи отношения.

Ами ако проблемите са „само в другия“?

Дори когато трудността е силно свързана с поведението на партньора, терапията може да подпомогне по-ясни граници, избори и разбиране какво е здравословно за теб.

Кога е добре да потърся помощ?

Когато трудностите във взаимоотношенията започнат да влияят на самочувствието, съня, ежедневието, емоционалното състояние и способността ти да се чувстваш сигурно и спокойно във връзка.